автор: Albatros

Псета и вълци ми вият в стомаха,
празен – хладилникът нервно бръмчи,
някой злодей мусаката омаха,
двете ми – снощни – яйца на очи,

мишката пукна от глад във долапа –
и се въртя като псе на синджир! –
моето чедо се махна на Запад,
аз все така се събуждам в Сибир,

Без да ни теглят дори и куршума,
жив! – се топя – с моя древен народ –
лъжат ни, мамят ни, трият със гума
моя – и вашия! – кратък живот.

И ни будалкат – де който ни спипа! –
данъци, глоби – и такси във НАП.
Двеста злодеи смениха ни чипа! –
щом се събудим, да мислим за хляб.

Уж на лъжата краката са къси,
уж и Ламята триглава убих! –
ама, щом крадна час-два от съня си,
иде ми просто да псувам във стих.

Моите птици умират във полет –
все по-далече от земния Рай.
Господи, дай на България пролет? –
нека септември превърне се в Май!