автор: Icy

Политам. Чувствам вятъра в лицето.
Понасям се над всяка дребна суета.
Свободен, нося се натам, където
в едно се слива всеки миг със вечността.

Политам. Сам съм. Вятърът ме носи
като листо в началото на есента.
След мен остават толкова въпроси,
а отговорът им единствен е скъбта.