автор: Albatros

... във шкафчето му с личните неща,
с връвчиците, завързани на джуфки,
когато си отиде от света,
от тати ми остана чифт обувки,
красиви, майсторени с много кеф,
не просто made in China – две ментета,
не бе изтъркан токът на верев
и святкаха сребристите налчета,
и – кожа! – сякаш щавена с ренде,
дори и мама ме запита: – Как са? –
е, как да са? – макар и демоде,
баща ми бе ги лъснал с черна вакса,
бях тъй щастлив, когато ги обух,
чак затуптя ми сърчицето клето! –
на зима ще си купя и кожух,
че да не мръзна вечер край морето,
когато спра пред Райските врата,
ще ви оставя слънчев отпечатък –

с обувките на моя стар баща
и аз ще мина някой ден оттатък.