автор: YOTOVAVA

Разбита спирка, автобус,
старици три, забрадки черни.
Лехи с окършен кукуруз.
И път до схлупената черква.

Изсъхнала череша в двор
и зид – съборен край торище,
над джанките – авлигин хор,
в мазата и в обора – нищо.

Ръждясали мотики, сап,
обрасли нивици с кощрява,
мухи и паяци в долап,
лениви, сити дървояди.

Като в градините на Бог –
щастливо, благодатно семе.
И тишина в живителния сок,
амнезия и спряло време.