автор: Albatros

... бях се залутал нейде из Балкана,
пък там – гори, ливади и треви,
и изведнъж девойчица засмяна
на моята поляна се яви! –

и сякаш ток направо ме раздруса,
и Господ нямаше да ме спаси! –
на всичкото отгоре беше руса,
пък и с нарочно пуснати коси,

дъхтеше ми на разни летни билки,
чиито имена до днес не знам,
омекнаха ми всички мотовилки! –
и се предадох най-накрая сам,

люля ме тя! – из шеметни зеници,
на пазвици и на притулен скут,
и моят патрондаш със амуниции
остана най-накрая без барут! –

а сетне тя целуна ме – и каза:
– Момче, ще бъда твоя цял живот! –
готов за теб да браня и Маказа,
не просто мъж! – аз бях за теб цял взвод,

и днес йощ, щом се дигна из Балкана,
все нея виждам в меките треви...
Девойчицата с бялата премяна,
която в моя сън ми се яви!