автор: kiki_niki

Здравей. Как си? Добре. Ами ти?
Бивам. Хубаво, чао от мен!
Виртуално сърце виртуално тупти,
в телефона през целия ден.

С картинки показваме радост, сълзи.
Някой друг е решил, че това са
и си мисли, че бяга, ала всъщност пълзи
и участник е вече във фарса.

Има триста приятели, ала често е сам -
май, че фарсът, всъщност е драма.
Виртуално лети, но реално ей там
лошо паднал е - знаят го двама.

Триста лайка не правят две реални ръце
на приятел, притиснали здраво
свойто истински биещо живо сърце
към гърдите ти. Имаш ги? Браво!

Ако губиш ги днес, в този Интернет свят,
ти бори се, търси и не падай.
Две ръце ще попречат да бъдеш отвят
в нереалното... Искаш ли? Давай!

Не пиши, а звънни или просто иди.
Здрасти! Как си? Минавах от тука...
Ще се върне ли всичко това от преди
или вече е част от боклука?

И дори в тази стара, телефонна любов
има толкова болка и радост.
И усещаш ги да. Всеки звук е и зов
а мълчание - истинска гадост!

А със триста приятели, днес отново си сам
Явно те са безкрайно далече...
И не знаят, не виждат, че паднал си там
а обхватът ти няма го вече...