автор: Albatros

... додето преброя до три, поглеж – и моят ден отмина,
изчезнаха ми вдън гори мъжът, живял за тристамина,
момчето в цъфналата ръж, целунало в дъждеца Джени,
ловджията, извикал „Дръж!” на псето си в гори с елени,
добрякът, спрял ви посред нощ да си поще една цигара,
бохемът стар, пиян сархош, заспал на варненската гара,

без джипи, ЕГН, адрес, без лична карта – и без логин,
съсед, на прага спрял нощес, поискал ви лопатка огън,
през пръсти дал, не много взел, и незавързал двата края,
по изгрев – с третия петел, ви пях във вашата чат-стая,
каквото имах да река, го пях в бездънни небосводи –
живях за миг човещинка – и нека тя отвъд ме води.