автор: ringo

Във огледалото учудено се вглеждам,
макар пред него всяка заран да се бръсна.
Избърсвам го със кърпа и с една надежда,
че може най-случайно да съм го опръскал.

Но не! Картинката си е пределно ясна:
да, нови бръчки по лицето си откривам!
То вярно е, че ден след ден пораствам,
но темпото е много бързо. А не бива!...

И сякаш ми говори двойникът отсреща,
дори очите някак присмехулно свива:
"Защо, адаш, се чудиш?... Няма грешка -
това е то - животът бавно си отива...

Това, което с тебе можем да направим .
без вайкане и охкане да срещнем края
несгодите дотук по-бързо да забравим!
Аз за живота по-добър финал не зная!..."

"Я чуй, адаш!... За тебе да говориш - може!
Но няма в сметките си мен да слагаш!... Ясно?
За мен животът още дълго е възможен -
без отдих радвам му се!... Чувствам се прекрасно!

Епикуреец, знаеш, съм си по рождение,
душата си не съм лишавал от наслади,
а чувствата ми (не е само мое мнение),
достойни са за не една и две балади!..."