автор: Icy

Щом думите преминат през ребрата
вулканът кипва и от мен вали,
но аз не бих затворил сам вратата
и шепна само: „Нека не боли!“.

Щом камъче в обувката ми трака
в червено светят моите следи.
Но изгрева изправен ще изчакам,
шептейки само „Нека не боли!“.

Щом с тътен ме притисне тишината
Съмнения покълват на вълни,
Но отговор да диря и не смятам
и шепна само: „Нека не боли!“.