автор: Albatros

... и няма никой тук да разбере
кога от този свят ще си отида –
тъй песъчинка в тихото море
поглъща я в безмълвията мида,
тъй прилепчето в тъмни пещери
избира най-дълбоките галерии,
додето преброиш и ти до три,
ще ми забравиш името – Валерий,

така изчезва старият молец,
дълбоко вдъхнал дъх на лавандула,
в изчезването, мила, аз съм спец! –
за нула време се превръщам в нула,
ще съм дъждец през кривия олук
и реактивен звук – зловещо кратък,
след който даже сянката ни тук
ще бъде само слънчев отпечатък.

Обичай ме? – не виждам смисъл друг.
И Бог дано ни води по-нататък!