автор: NadiKa

Ти тръгваш...
А аз се превръщам
във
вятър
дъжд,
звезди
и слънце...
Вятърът в косите ти-
това са моите ръце-
обичащи все още.
Дъждът във твоето лице-
това са моите сълзи-
от нас така са нежелани..
А в черната самотна нощ
за тебе две звезди ще светят-
позна ли моите очи?
Със слънцето сърцето ми се сля
и винаги на този свят
за теб ще има топлина.
Ти тръгваш...
А аз се превръщам
във
вятър
дъжд,
звезди
и слънце...
За да остана завинаги с теб.