... когато ме откарат в "Пирогов",
пък ако искат, може и в "Токуда",
да знаеш, че ще пукна от Любов,
защото Любовта ми с теб бе луда!
Пред твоите разюздани коси
вовеки губех просто ум и дума.
И нямаше как Бог да ме спаси –
със мен ти беше не Жена, а пума!
Бе кълбовидна мълния по мрак.
И три в едно, торнадо, смерч, цунами.
Как ли издържам? Много ли съм як? –
се питаха край мене всички дами.
Все още жив съм с твоето: – Здравей!
И безпощадно мразя всяко: – Сбогом.
Щом пална си кандилцето с елей,
аз ден и нощ за теб се моля! – много.
На свиждане ела ми призори?
Да ахнат санитарките в почуда! –
Жена, с която Господ ме дари,
за да не пукна някой ден в "Токуда".