автор: 4ista_sylza

Сънувах сън,вълшебен сън
така мечтан,така прекрасен-
сънувах как летя навън,
как рея се в небето ясно.

И над гори и над поля
над планини,реки,морета
почувствах птича свобода
като перце бях - пухкаво и леко.

Летях,летях без цел и без посока,
разглеждах нашата земя красива
и този моя птичи полет
ме правеше така щастлива.

Сълзите бях забравила напълно
и твоят поглед вледенен
летях и бях непобедима,
почувствах сила вътре в мен.

Небето беше само мое,
а слънчицето милваше ме нежно-
помисли ме за чедо свое
и русите коси ми среса.

Реката моята жажда усети
и без да се забави и минута
напълни с вода тя свойте шепи
и даде ми да пия до насита.

След този миг на радост и блаженство
картината пред мене избледня-
опитвах се,но безнадеждно
да върна сбъднатата в съня мечта.

Очите си отворих -беше сутрин,
лежах си кротко в мекото легло,
а в ръката си видях,че стискам
едно отскубнато от птиченце перо.