автор: ma_gi

Истината -
сбръчкана старица -
пак се нареди за милостиня
в толкова зависимо от всичко
отесняло,
архаично име.

Бѝло ли е?
Не е ли?
Не помни -
рижи плитки,
жулнато коляно,
пламъче,
с което да те стопли
и за миг
да те превърне в знаме.

Първа обич -
толкова красива!
Клетви,
че ще продължи во веки.
Най-внезапно
после си отива,
щом светът замръкне безчовечен...

Пиене
Псувни.
Лежи разблудна
после във леглото му студено.
Моли се.
Понякога.
За чудо
И заспива. Все по-уморена.

Пак се нареди.
За милостиня.
Стари кости мъкне вместо знаме.

Истината бавно си отива...

Мене ме боли.
Че ще остана.