За любовта ни няма да ни хвалят!
Венеца трънен вместо туй ще сложат!
Не ни е нужна тяхната похвала!
Да ни оставят само, ако може!...
Да ни съчувстват ли?... Недей да вярваш!...
Те ниския си ръст не ще надскочат!
Мълвата винаги ще изпреварва,
към нас те обвиняващо ще сочат!
И с поглед завистливо ще ни спъват,
със злобен шепот ще ни заклеймяват...
Без милост любовта ни ще разпъват,
ще удрят тежко, няма да прощават!...
Ще бъдем грешници, сами на кръста!
Те с думи ще коват, а не с пирони!...
И все пак любовта ни ще възкръсне,
макар и само като светъл спомен!...