Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 204
ХуЛитери: 5
Всичко: 209

Онлайн сега:
:: ringo
:: LeoBedrosian
:: rajsun
:: Mitko19
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЖожо , месаря Джи и Психолога с непроизносимото холандско име
раздел: Хумор и сатира
автор: Lombardi

Пастор Жан Луис де Гваделупа , или както сам се наричаше мислено Жожо , седеше в покоите на отец О-Браян и мислеше как да процедира с изтърваното стадо на предшественика си.
На базата на целият си опит , най доброто решение бе да ги стои на площада и да ги бичува докато си признаят греховете. После щеше да решава дали да им даде опрощение. Но имайки пред вид че все още не ги познаваше добре, не можеше да определи дебелината на камшиците. Жожо облече ново расо и тръгна на опознавателен поход сред новата си енория. Денят беше слънчево весел и това не се хареса на пастора, предпочиташе мрачните, мъгляви дни който подчертаваха осанка му и даваха сила на инквизиторските му очи. Жожо крачеше безцелно и се погнусено се взираше в приятно боядисаните къщи в розово и зелено. Накрая реши че му е все едно от къде ще започне и задумка по първата попаднала пред очите му врата.
- Какво мога да направя за тебе добри ми човече ?
Господин Джи, собственик и единствен служител на месарница „ Колим за вас“ бе малко жизнерадостно човече с огромен оптимизъм. Пременен с бели панталони и окървавена престилка , месаря оголи всичките си 23 зъба в ослепителна усмивка и скри сатъра зад гърба си.
- Аз съм пастор Жан Луис де Гваделупа , новият ти духовен водач. Дошъл съм да ти донеса лоша новина, много лоша – инквизиторските очи на пастора бълваха огън и жупел .
- Данъчните ? – попита Джи
- Не
- Някой да ме съди за бащинство ?
- Не
- Да не си от санитарните служби ? – усъмни се месаря и изгледа строго Жожо.
- Не съм, дойдох да ти кажа че си грешник и часа настъпи – изстреля посланието Жожо и впи очи в Джи.
- А, това ли било ? – касапина сграбчи ревера на пастора и го помъкна навътре в магазина, тръшна го на един стол и заби с един удар окървавеният сатър в месарският плот.
- Та какво каза за лошата новина ? – очарователно се усмихна господин Джи .
Жожо преглътна на сухо и изреди няколко молитви на ум.
- Лошата новина е че може би си грешник, но още не те познавам добре, така че … - реши да се застрахова Жожо – можем да се опознаем и тогава да произнеса присъдата .
Джи просна на тезгяха нещо като половин крава, и извади още един сатър. Из въздуха се разхвърчаха кости и сухожилия , докато касапина рецитираше, или по право крещеше първата песен на „Илиада“ . Жожо бе определил вече дебелината на тоягата с която би го измъчвал, когато пеещият касапин , тъкмо стигнал до момента с музата когато се сети че има посетител.
- Пасторе , да ти предложа малко месо? Рибица, плешка или нещо друго ? Както виждаш, всичко е прясно – Джи весело вдигна окървавените си ръце и намигна на госта си.
- Не , благодаря – Жожо бе израснал с истории от времето на инквизицията и картината не му правеше особено впечатление , освен миризмата. Просто му се повръщаше.
- Или поне малко пресен мозък – Джи тресна сатъра по главата на тезгяха, бръкна вътре и протегна усмихнато ръце към Жожо – супер пресен е .
- Аз съм вегетарианец .
Пастор Жан Луис де Гваделупа , или както сам се наричаше Жожо се изстреля през врата и пое дълбоко въздух. След около минута възкресяващи упражнения , реши да продължи обиколката си , явно работата бе сериозна в ново поверената му енория. Продължи по улицата като много внимателно оглеждаше вратите. Накрая се спря пред една с неутрален бял цвят и деликатно похлопа .
- Какво мога да направя за тебе добри ми човече ?
Жожо се зачуди дали някой в това проклето село знае друга реплика.
- Аз съм пастор Жан Луис де Гваделупа , новият ти духовен водач. Дошъл съм да ти донеса лоша новина, много лоша – из рецитира короната си реплика с надеждата че този път ще предизвика ужас и панически страх.
Психолога с непроизносимото холандско име огледа Жожо от горе надолу и веднага постави диагноза :
- Вегетарианец страдащ от синдрома на Квазимодо
- Какво е синдрома на Квазимодо?
- Смяташ се за голям грозник, това е.
- Не се смятам за голям грозник – обиди се Жожо
- А би трябвало - психолога с непроизносимото холандско име никога не бе имал пациент със синдрома на Квазимодо – много си грозен .
Жожо веднъж беше спечелил конкурса за пастор на годината и обвиненията на подопечният му грешник го обидиха но всеки с професията си.
- Както казах , нося ти лоша новина . Ти си грешник и часа да се покаеш настъпи.
- В колко часа?
Психолога с непроизносимото холандско име винаги гледаше на нещата логично.
- В колко часа какво?
- В колко часа точно трябва да се покая – учтиво уточни психолога с непроизносимото холандско име.
Жожо се стъписа, в цялата си кариера не бе попадал на такава енория и за миг съжали за новото си назначение.
- Имам пред вид че е дошло времето да се покаеш , грешнико . Точният час го знае само онзи горе, който постоянно те наблюдава.
Психолога с непроизносимото холандско име се замисли. Нямаше нищо против да се покае, но трябваше да знае точно кога за да си организира графика.
- Сега не мога, имам пациент. Да видим , утре… не мога, поканен съм от отец О-Браян на чаено парти. В други ден …нека да направим така, ти питай твоят човек кога му е удобно и ще се уточним, нали?
Жожо не можеше да издържа повече, поклати укорително глава и се понесе обратно към църковните покои да се консултира с отец О-Браян за откачалките който бе наследил.


Публикувано от anonimapokrifoff на 06.07.2022 @ 14:33:50 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   Lombardi

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Снежинка на конци
автор: elsion
336 четения | оценка няма

показвания 71625
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Жожо , месаря Джи и Психолога с непроизносимото холандско име " | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.