автор: pastirka

На ръба на съдбата, сгрешиш ли, ще е за последно.
Над безмълвната пропаст махало е погледът твой.
Не задавай въпроси в критичен секунден развой,
а мига изгони, да не стане кръвта ти на ледник.

Надживее ли риска, синкопният въздух е кротък.
Вместо тебе, уплашен ще брани живота си друг.
Младо слънце ще сееш в браздата от новия плуг
и в спокойни води ще си спуснал духа като котва.

Но за миг не забравяй ръката съдбовна със сърпа,
който блясва в минута тревожна и всички ни дебне.
Отредените твои години – жълтиците в кърпа –

ще опита животът скъперник от теб да издърпа,
да почувстваш, пред него застанал, ти колко си дребен.
Докажи му, че жив си, дори с глътка въздух предсмъртна!