автор: BAIGEZAN

Седнал съм до коня,
тежки сълзи роня.
Вече стар е той..
Свири май ,,отбой".

Хич не се изправя...
Какво до го правя?
Нивата ни чака...
Егати треволяка!

Почвам да го тикам.
Трактор ще да викам!
Той се не поклаща,
ех, каква е нашта!

За мен си е другар.
В нивата е цар.
Ала, одъртява
и фира си дава.

Конят си е кон,
но е вече фон...
Какво се преструвам!
Фреза ще купувам.

Ще работя с нея,
даже и ще пея.
А конят в яхъра
да си бере кахъра!