С лъчи последни слънцето изтлява,
изтръпва залезът почервенял
и ритъмът на тъпана придава
тържественост на този ритуал...
Върху разпалена жарава боси
играят нестинарите без страх,
високо вятърът искрите носи
с отправените им молитви в транс.
С носии шарени, в ръце с икони
те стъпват леко с шепнещи уста:
Бог нека болестите да прогони,
да свърши епидемията зла!
Годината да бъде плодородна,
да има дъжд и слънчева дъга,
да дава хляб и плод земята родна,
войни да няма никъде в света!
Върху горещи въгленчета леко
танцуват волево един след друг,
оставили на всекиго в сърцето
следа от българския, славен дух.
Подплашена прелита пойна птица,
пулсира свише цялата вселена
и трогват се в небесната зеница
светите Константин и Елена.