Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Rayada
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14007

Онлайн са:
Анонимни: 420
ХуЛитери: 0
Всичко: 420

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПохвално слово за москвича
раздел: Други ...
автор: Albatros

Купих си кола. И не просто кола, а нов москвич на старо. Седма ръка. Обаче запазен. Хищен отпред. Секси отзад. Господи, каква кола! Некви сто трийсе и шест хиляди километра. А не милион сто трийсе и шест. Без основен ремонт. Три шлайфа на буталата. За пети път чисто нови сегменти. Руски. Ориджинъл.

– Бе, кво да говорим? Не кола, а желязо, – просъска сервизният шеф, – зимай я и си глей кефа!

И ей ме на! Петнаесе на сто и седем масло. Четирси и пет километра в час по нанадолнище. Ако се пусне ръчната. Или поне с ръка на ръчната, за всеки случай. Поради липса на накладки. Нагоре го бутам. Все пак човек трябва да е милозлив. И добър стопанин. Немой само дий, воле, дий, остър завой, гумите пак свистят и със сто километра в час аз летя, както пее педалът. Педалът на газта. Добре, че на всеки сто метра има бензиностанция. Качи ли баира, спирам москвата, паля цигара и благодарно пет минути милвам капака на двигателя. Като момичетата на късмета, дето милват телевизора и пералните. Милвам, ама малко ме е шубе. Все пак, знам ли колко може да се милва разярен лъв. После по баира го отпускам пак.

В салона на москвето е не просто ох, баня, ох, кеф, а голям кеф. Съветска кожа, ви казвам. Дебела работа. Закостеняла форма на целулит. Даяни на студ, сняг, влага, вятър и пек. С неотлепимото вече два века шест на четири портретче на Сталин върху талбото. Сталин всъщност е прякор на Йосиф Висарионович Джугашвили, наш другар от слънчева Грузия, потънал в кърви, който още лежи и пъшка на Бузлуджа. До портретчето му, също избеляла, но все още слънчева, грее картичка от Златни пясъци, ама не тия, застроените като Манхатън, а старите Златни, която създава неповторим уют, пръска повече топлина от парното и ме наточва за порното.

Седне ли до дясното ми коляно в москвича, гаджурлячето ми направо се топи. Кротне се в ергономично изтърбушената седалка, вторачи се в почти неподвижния, за да не кажа бавно сменящ се, пейзаж, аз въртя волана и й говоря меки приказки - например как ще отидем с тази дивна кола някой ден на плаж, на някой пуст и далечен, затворен от камъни и тръстики плаж, където най-после ще бъдем сами, най-после ще сме едни прогонени от Рая и отдадени на греховни сладости Адам и Ева, как ще го паркираме тоя неземен москвич на ската, върху самите вълни, как слънцето ще се милва о броните и другите секси алуминиеви части на този вълшебен автомобил, докато ние си играем във вълните като избягали от час по математика влюбени пубери.
Говоря й, а тя слуша. И се топи. Москвичът граби пътя като акула, пори асфалта, цепи въздуха, гаргите литват встрани. И аз летя. Устремен към сияйните бъднини. Натискам газта и мисля как ли се е чувствал в средата на миналия век онзи далечен, първи собственик на това извънземно возило, когато двигателят за първи път е изръмжал покорно, торпедото е полетяло по пътя, а през отвореното ветрово прозорче кротичко се е изхлузвал димът на ароматната му цигарка? Сигурно също като мен е бил пълен с надежди, че лети към един по-добър и по-човечен свят, в който никой не пази 20 години ред за автомобил, никой не си натиска парцалите по квартири, мазета, сутерени и тавани в очакване на 30 квадрата панел, никой не си вади международен паспорт, за да иде на екскурзия само и единствено във великия и нерушим СССР...

Сигурно същият този човечец отдавна си е отишъл от белия свят, но ето, все нещичко от него е останало и е стигнало до мен - парче тел, с което е завързал ауспуха, книга "Аз ремонтирам "Москвич", развален фотоапарат и шепа значки от Ленинград в жабката.

Кола с история, казвам си. Човек винаги трябва да си купува кола с история. Всичко трябва да има история. Иначе колелото на историята идва и си отива, без на никого да резне драскотина в душата.


Публикувано от anonimapokrifoff на 28.06.2022 @ 08:51:35 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   Albatros

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

09.08.2022 год. / 01:32:07 часа

добави твой текст
"Похвално слово за москвича" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Похвално слово за москвича
от vlakant на 30.06.2022 @ 10:09:15
(Профил | Изпрати бележка)
Хубаво! Направо им разби носталгията на 50% от нашенците. Ама те може и да не те прочетат. Просто нямат такива навици и потребности. 👍😊