автор: Albatros

... понякога се случва насаме да бъда с най-красивите си мисли –
във някое затънтено кръчме приседнал си над бирите златисти,
да бъде сервитьорчето със фрак – кошмарна дреха в жегата на юний,
а аз да гледам варненския бряг със чайките по гърбавите буни,
нали си падам малко философ, да си припомням възрасти, в които

сях вятър, жънах плажове любов! – и черпех си девойките с мохито,
навярно по алеите с цветя – и там, отвъд порталите на Рая –
тъй неусетно всичко отлетя – къде? – ако ме питате, не зная,
в следобедната пустош на града, щом легне слънцето по икиндия,
си вея в бриза бялата брада и – кротко старче, бирата си пия...