автор: Albatros

... снощи спах на пресекулки – лятото започна зле,
цяла нощ лових светулки вдън Софийското поле,
брах ти сини незабравки, пях – пресипнал чичопей,
по затворените "Lafki" стихче писах ти със спрей,
сетният трамвай отмина нейде си – по своя друм,
с вятъра – на окарина! – ти посвирихме пред ЦУМ,

твоя GSM – по спомен, го набрах към пет без пет,
"Няма връзка с този №" – знам те, отговор проклет! –
малка баничка с извара хапнах – пих една боза,
и – на столичната гара трийнах си – за теб! – сълза,
да си кажеш: – Ех, Поете! – да ме помниш все така –
ти изпратих китка цвете днес – по Перловска река.