автор: Polyakova

Обичам те, когато плачеш,
поглед за раздяла, като хвърляш
в мек поток от тишина.

Обичам те, когато плачеш,
нежна, алено-смутена,
в свойта тъмна самота.

Обичам те, когато плачеш,
бяла, ровеща във стари сажди – спомените,
болка да поддържаш.

Обичам те, когато плачеш,
с усмивка счупена и прегоряла
и с прикритите копнежи по скръбта.