автор: Albatros

... две девойчици с летни кънки срещу мене през парка летяха,
забучаха в мен буйни реки! – скрих молива с тефтера в силяха,
и – жребец, изпръхтял пред езда, аз наострих уши и душица! –
пих дори минерална вода, в бързината си спомних три вица,
попригладих мустак и перчем в тоя царствено мъжки следобед! –

заприличах на масленка с крем, пък и поглед извадих – особен,
и се сетих, че, май, бях поет? – писах няколко тома със песни,
бях готов да им кажа сонет от Петрарка, дори и от Шекспир,
много дълго се взирах след тях, те не спряха край мен – сиромаха,
и събрах само шепичка смях! – две девойки край мен отлетяха.