автор: Albatros

До следващия звън на телефона,
до следващия нощен есемес,
до следващия влак от триста тона,
зачеркнал невъзможното ни днес,

до следващото невъзможно утре,
което отлетя – не знам къде,
и в „Windows”-а на нашите компютри
развея мракът дрипаво перде,

до изгрева на следващата спирка,
до залеза над някой тъп хотел,
във който бодигардът си подсвирква,
вмирисан на парфюм „Коко Шанел”,

до следващата гара и летище,
до следващия – по добър, живот,
във който аз ще бъда твой, а ти ще
летиш край мен на щур автопилот,

аз, тръгна ли, отивам си без сбогом,
когато ида – е вовек веков.
Довиждане! – до следващия огън,
изпепелил и двама ни, Любов!