автор: Kiki_Niki

Когато се скриеш от всички и останеш сама
като раче заровено в пясък,
не далеко навътре, а там до брега,
но не чуваш ни глъчка, ни крясък

и не виждаш с очите, а само с ума
как било е, какво ли ще бъде,
а черупката-дом като крепост една
я приемаш и мислиш, че твърде

дълго тук трябва да бъдеш... Не, не бъди!
Не изхвърляй ключа от вратата към нея.
Ще го търся отново, тъй както преди,
но умората вече я има. Бледнея...

И заровен във пясъка той, като рака,
ще му трябва вълна за да бъде открит.
А там някъде знай, че приятел те чака -
побелял, но останал все тъй упорит.