автор: Albatros

... момиче с бели сандалети и жълта блузка от ликра
сред всички български поети, да седне покрай мен, избра,
така красиво ненадейна! – невям изпрати ми я Бог? –
над пейката косици вейна – и сетне ги смота на кок,
и в миг ми зауха на юний, на лято, слънце и липи! –
с очи – дълбоки две лагуни, с парфюмче, дето ме опи,

мишоче в дупката си миша, аз гледах летния ѝ грим,
седях на пейката – и дишах, старик – тъй незабележим,
поисках стихче да ѝ кажа, сонет, на нея посветен,
но тя бе тръгнала към плажа – и време нямаше за мен,
и днес във паметта ми свети – красива, бяла и добра! –
момиче с бели сандалети и жълта блузка от ликра.