автор: pastirka

Пак ще ми пѝшите неизвинено отсъствие.
Този бележник единствено Господ разписва.
Плаче небето, сълзѝти плътта му разкъсват.
То като лудо над немите гробове плисва.

Вятърът брули сърцето - дървото черешово,
болката коренче пуска от всяка костилка.
Аз разпознавам вината, дори и предрешена,
нищо, че пред съвестта ми тя днес се умилква.

Няма ме... Орехов лист да ви сложа за жегата,
дето ще пърли след седмица дните на юни.
Споменът в мен е подкарал годините с гегата,
да ми покаже мига пропилян, нецелунат.

Колко ли пъти спестени в сърцето извираха
думи на обич, на почит и на благодарност.
Сякаш не знаех, че в снимките ви ще се взирам
със безпощадна и самовзривила ме ярост.

Знам, че смъртта ще настигне и мене с косата си
и като вас аз във стъпките ще се заслушвам.
Всичко прощават родителите на децата си,
даже, когато не идват, в съня им ги гушват.

11.06.2022