автор: Albatros

... не знам с какво заслужих участта да дишам през сапунени мехури,
животът – след граничната черта – във бездната и мен ще прекатури,
лъжа и робство вредом днес цари, а Свободата все ми се изплъзва,
и данък "Въздух" плащам си дори, и почна да не ми достига въздух,
гръдта ми ядно скърца – и кипи! – вулкан от яд, несподелена ярост,
и всеки ден под градските липи изригвам дим, по-грохнал от "Икарус",

къде ме води Пътят? – аз не знам, пък и едва ли нявга ще науча,
дано – поне, когато стигна там! – съдбата да не бъде с вас тъй куча,
живях щастливец! – истински глупак, повярвал на нелепите заблуди,
че нявга – през полята с лен и мак, децата ми ще гонят пеперуди,
пък аз ще пиша – и ще ви чета неясните си римни партитури...
В прекрасната, ужасна самота! – да дишам през сапунени мехури.