... от котарака на перваза
научих древния урок –
света да гледам без омраза,
макар да съм готов за скок,
на припечето да се радвам,
преди за сън да се свлека,
и нивга да не вадя брадва,
ако не трябва да сека,
поел на път по своя хребет,
там, де са Райските поля,
коричката си сетен хлебец
с другарче благо да деля,
на друмник одъра да стелна,
в огнището да хвърля чам,
и – злато ли намеря в делва,
на лакомника да го дам,
дори и да не ми поиска,
на мравката да сторя път...
А слънчевата моя ризка
да се ветрее и Отвъд.