Идваш посред нощ в съня ми, като призрак в тъмнината.
Празно място имам да запълня, в клетка май ми е душата.
Като птиченце с криле аз пърхам, но страхът не пуска надалече.
Промъкваш ми се тайно и в душата, из мислите ми бурни бродиш тихо.
Разпръскваш спомените тежки и бъркат моята сегашна мисъл.
Дали човекът с тъмни дрехи се промъква в нашите души без милост?
Дали сама съм и сама го правя, дали сънят ми има смисъл?
- А, как заспиваш ти облечен в тъмнината- отвън ли я посрещаш или в душата?