автор: ringo

Над стих запецнал съм от доста време.
Ни тъй, ни инак - всякак не върви!
Като кокошката на полог дремя,
а във главата - вятър и мъгли!...

Добре, де, но кокошката се знае -
все ще измъти някое яйце!
От крехката черупка най-накрая
ще се покаже птиче личице...

Ще изписука то, за да извика,
че нова твар дошла е на света.
Черупките край него ще разтика
и ще прогласи: "Ей, хей ме - на!"

Късмет, ако извади, ще живее
и сума ястия ще украси...
Такова пухкавко!...То просто грее!...
Какво да ви разправям!... Красоти!...

Какво ще се измъти пък от мене?
Ще стане ли от него стих -
по хамлетовски питам се смутено.
Сто пъти от съклет се препотих!...

Привиждат ми се разни варианти...
Ми, кво -черта човешка си е пък!...
От вятър и мъгли... и тути кванти
най-много да се пръкне запъртък!...