автор: Lombardi

Тайната квартира на най-тайният отдел за борба с тайната търговия с антики .
Старши инспектор Фицмаер ,дребно тантуресто човече, бе ръководител на международният отдел през последните 8 години . Сега се бе покатерил на една маса в стил Рококо и бълваше вече половин час зловредни хули срещу последното деяние на крадеца известен в техните среди като Палавият Джорджи . Последният му лазеще по нервите вече почти 7 години и търпението му се изчерпваше . На всичко отгоре , нахалника от време на време му изпращаше по някой СМС , да го информира как е хавата .
- Дами и Господа , както и да е , преди два дни, онази гадина открадна 2 платна на стойност стотици евра. И кой по дяволите го е кръстил Палавият Джорджи ?
- Мой те уважения но това бяхте Вие сър- инспектор Паркър беше добре обучен за една мисия в най престижното училище за икономи в Англия – Ако мога да Ви подсетя за случката в Париж преди 7 години когато субекта избяга с една детска количка и чифт ученички . Казахте че ви напомня Вашият племенник , сър. – Инспектор Паркър бе много педантичен по отношение на подробностите и винаги готов да услужи.
- Стига си ме съросвал Паркар , аз съм от австро-унгарско произход .
- Не вярвам да сте виновен за това сър – заключи многозначително инспектора.
- Нека ви прочета нещо.
„ Здрасти Фрици, надявам се да си добре със здравето и следя кариерата ти с голям интерес. Тази седмица „купих“ две картини. Едната абсолютна класика , Мадона Елиза , бабата на Мона Лиза. Приятна възрасна дама с малки, елегантни почти не забелязващи се мустачки, и объркан поглед като на хамелеон насред цветна ливада. Веднага си личи финият почерк на Маестрото, какви цветове, каква текстура и консистенция в сюжета. Представи си я седнала на един стол от 14 век с три крака , стиснала котка за врата в едната ръка и бутилка в другата. Бих искал да мога да ти опиша изражението на котката , тука художника е надминал себе си. Сякаш чуваш мислите и „ Господи помогни ми, кажи на тази стара чанта да не стиска толкова. Ама какво пък, останаха ми още два живота, така че давай смело сестро“
Прелест , ще ти пратя снимка.
Другата ... не знам , объркан съм. Представи си когато си хванал някой некадърен крадец , връщаш се доволен у дома, наливаш си един шнапс . После още един , още един и още един докато не ти дойде желание да рисуваш . Омекналата ти от алкохола ръка рисува неща от който и 2 годишно дете би се засрамило . Така изпълваш лист след лист докато не припаднеш или швабската ти жена не те изрита да спиш на дивана . На другият ден, ти идва да умреш но на гости идва приятел , който по случайност си мисли че разбира от изкуство. „ Господи , ти ли го нарисува? Нека да го погледна от по далеко или от по близко . Успя ли да обединиш фовизма и футуризма е едно , гениално . Усещам и леки нотки на дадаизъм. Това приятелю струва 6 цифрена сума„ Ти гледаш тъпо некадърните си пиянски драсканици , глава ти пулсира от болка , устата ти мирише на обор докато накрая една мисъл си прокарва път в празната ти кратуна . Може пък да съм гении, какво толкова .Та скъпи ми приятелю, нещо такова придобих .
Ако имам новини ще пиша пак .
Твой Джорджи“
Фицмаер се славеще с безграничен самоконтрол и железни нерви , та потисна чувството си за насилие.
- Този СМС бе получен от мен преди два дни . Лео , искам да ми издириш номера и да го следиш неотлъчно.
- Не става шефе , нали сме в най тайната квартира на най тайното място , няма дори и тайна връзка.
Бронята на Фицмаер все да се пропуква. Леонардо, едвам успяваше да си отвори пощата но според италианската полиция трябваше да е най добрият хакер който се е раждал.
Беше поръчал в отдел човешки ресурси също и знойна испанка която да разтопява и най ледените сърца за да изтръгва информация но получи 2 метрова норвежка със звучното име Матилда, която късаше главите на чучулигите със зъби и ходеше боса през зимата.
- Аз даже не знам къде сме – отрони замислено психолога с непройзносимото холандско име
Фицмаер огледа кисело екипа си . Трябваше да са каймака на тайната полиция, най добрите специалисти от бранша. За момент си помисли че са го прецакали но един Фицмаер не се огъва от нищо.
- Добре господа и дами , да хванем Дребният смотаняк .
- Палавият ,шефе.
- Какво Палавият ?
- Джорджи, не е Дребният а Палавият .
- Кой е Джорджи?