автор: ringo

Усмихваме се вече все по-рядко.
И грижи във очите ни гнездят.
Стресирани - това съвсем накратко.
С крака нагоре пък е този свят!

И всяка нощ разкъсват ни въпроси
за бъдещето ни. Пък то е в мрак.
А отговори утрото не носи.
Надеждите ни изоставят пак...

И като питанки в мъглата крачим,
буксувайки в поредния проблем.
Един на друг на рамото се плачем
по схема "аз - на теб, а ти - на мен!"

И идва ни, залъгвани с ментета,
във някой ден, без никакъв багаж,
да хванем път към другите планети!...
Ми писна ни!... Не бе веднъж, и дваж!...