Ах, мечтите, мечтите..."Живей и мечтай!"
Всеки има ги - малки, големи,
но мечтите пронизани пазят ги, май,
само там - в старомодни поеми...
От мечтите пронизани кръв не струи,
само сълзи, понякога, капят.
Ако плаче мечтата - душата боли
и криле не растат, а се стапят.
Да..., такъв е животът понявга, уви!
С мечти, без мечти - отминава.
И когато откъсват от тебе боли,
и когато останеш в забрава…