Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: xoxoyolli
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13999

Онлайн са:
Анонимни: 401
ХуЛитери: 2
Всичко: 403

Онлайн сега:
:: Icy
:: marathon

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2022 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаВ свят дуа уна Любов
раздел: Любовна лирика
автор: ZAGORA

До невъзможност трудна.
Обречена да Я подлагам на проверка.
Не с дни и часове,а със години и векове...
Аз съм осъдена да се съмнявам.
Да Я облъчвам с рентгени,за да проникна в Нея .
Със мощни телескопи да Я търся като сестра на Гея.
Вселената,играейки си Я пося в духа ми.
Но щом покълна Я презря.
По-лошо е- защо да крия,забрани Я.
Обяви Я за нищожна като халосен патрон,а мен- за своеволен електрон.
Но все пак аз Го любя. Открито и потайно според случая.Невинно като звън на ручея.
Любов първична, сбираща галактики във купове.От Нея цветове цъфтят- ошиповени и без шипове.
Незначима на безкрайността по вечната пътека, но тъй значима във малкия свят на човека.
Всеки миг щедро Я давам и рисувам чрез Нея живота.Тя е смисъл и цел,завоюваната ми кота.
Орисници в тънки ризи тежко са ме орисали- всеки ден на невидими порти да хлопам .
Да прося грешна капка от свята Любов.
А Той от висок чердак за невъзможност да праща знак, без думица да промълви.
Останах без очи да се вглеждам,да Те търся, да се надявам...Обхождам гъсталака на времето както по сцени библейска драма.
Търся някъде да се скрия,че да Те забравя.Не зная с тая Любов как да боравя, тъй че болката ми да не личи.
Боже,молитва поне ми кажи!Дай ми да ти я казвам с вяра безспирно, та дано духът ми се умири.
А ти не плачи,Боже,не плачи!


Публикувано от anonimapokrifoff на 23.05.2022 @ 12:10:03 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   ZAGORA

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

02.07.2022 год. / 02:16:19 часа

добави твой текст
"В свят дуа уна Любов" | Вход | 2 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: В свят дуа уна Любов
от Marta на 26.05.2022 @ 07:48:41
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
"Има обаче такава любов, която независимо дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо. Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие, понякога те води, а друг път е сляпа, понякога те убива, за да те възкреси или да те погуби завинаги. Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш. Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано... Когато се случи ти просто знаеш, че това е ТЯ... знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз - знаеш, че нищо няма да е както преди... Знаеш, че дори самият ти няма да си вече точно същия... Това е истинската любов - тази, която остава дори евентуално да си отиде някой ден - остава в някои от пукнатините на сърцето и напомня за себе си с меланхоличния си ревматизъм. Остава в погледа и влагата в очите, остава в сънищата и спомените - остава едновременно в миналото и бъдещето... Защото само тя умее това... Не търси съвършенство в любовта, защото ще умреш без любов!"

Сър Джеймс Матю Бари


Re: В свят дуа уна Любов
от libra на 07.06.2022 @ 22:42:50
(Профил | Изпрати бележка)
ако не бях прочела коментарите щях да кажа, че този текст ни показва един класически пример за илюзия - един замръзнал образ качен на пиедестал и с времето съграждано около него, но ги прочетох и какво да кажа - всеки живее в неговия си свят, странното е, че повечето хора описват връзката между човек и Създател, като любов между дете и Баща...и т.н.

Poor old lady..ето ти молитвата на Райнхолд Нибур препоръчвана на всички, които по някакъв начин са изпаднали в зависимост от нещо и не могат да го преодолеят, за да се освободят от него:

' Господи, дай ми сила да променя нещата, които мога,
да приема тези, които не мога
и ми дай мъдрост да правя разлика между тях'