автор: poligraf

В кипежа тих забързана, неспирна,
благотворната и́ топла плът играй,
от недрата земни тя извира
на този китен Павелбански край.

Орисана с вълшебство драгоценно
съблича упорито всяка болка,
илачът и мехлемът е за рани
и на здравето в сърцето блика.

Ти, магьоснице, наречена вода,
дарена с необикновена сила,
отнемаш всяка травма и вреда
в меандрите си минерали скрила.

В тази розова, красива, долина
снагата твоя дето се излива
всеки гост от тебе би се запленил,
прегръдката ти сетил милозлива.

Шестсрична си в заглавие от думи,
придала смисъл в моите куплети,
тържествено звучиш сред тях във рими,
като икона в редовете светиш.