автор: radi_radev19441944

Поврага! Докога ще ми досаждате!
От вашата любов ме стяга шапката.
Когато пак умирате и раждате
абсурд е да се мине между капките.

Вземете си молбите и се махайте!
Не мога да се справя със досадата.
Навярно ще нощувате под стряхата,
дори с памук душата ми да вадите.

Напомням, че не ми се слушат глупости.
Млъкнете, да ви вземат всички дяволи!
Дори и Бог разбра какви боклуци сте,
макар за милостиня сте опявали.

Сега сами си сърбайте попарата
от собствената глупост и бездарие,
а нейде по площадите и гарите
събират гняв децата на България.

Виновни сте и няма спор по казуса.
Прегракнах от молби и пледоарии.
Рисуват по миражите оазиси
прокудени децата на България.

Къде те има, майко Богородице?
Дари любов за вечните си парии,
че трупайки в сърцата безизходици
броят звезди децата на България.