автор: Albatros

... наместо попът с Божието миро
да мацне кротно нашите чела,
цял ден по новините Просто Киро
ни сипе благовонните масла.

Будалка ни, че Раят е наблизо.
Направо си е на една ръка.
И аз целувам своя телевизор! –
додето хапвам постна мусака.

Край него и кохортата министри
ме плакне във кайнак от благолаж! –
тъй вещо политиката ми бистри,
че съм готов да емигрирам в САЩ.

Как да понасям кривите му сметки?
Да вярвам в своя гнусен тринитрон?
Народното събрание! – в решетки.
Народът – в полицейския кордон.

Един лъжец ли Времето отвея
завинаги в дълбокия Безкрай?
Махнѝ се Киро! Искам да живея
в Родината си мила! – Земен Рай.