Със лятото замина надалече.
Сърцето си за другите заключих.
Не се оказа любовта ни вечна,
на думи да не вярвам се научих...
Във парка сам ще седна тази есен.
Край мен дърветата ще шепнат с листи.
В душата ми ще се събуди песен,
до мен да бъдеш силно ще поискам.
Дърветата за тебе ще ме питат,
самотна птица ще кръжи в простора.
До късно из алеите ще скитам,
докато просто капна от умора...
И вечерта, когато падне мракът,
във празната ни стая ще се върна,
където никой няма да ме чака
и в мислите си пак ще те прегърна...
След туй до масичката ще приседна,
гласа ти да дочуя в тишината.
Със теб ще се сбогувам за последно...
И после ще се влюбя... в самотата!...