В коловоза на живота
безсмъртен пътник е душата,
крайно само във пръстта
е тленното тук на земята.
Като бирник стар съдбата
плътта ти свлича под тревата
и досадната с косата
изпраща те с попътен вятър.
Със непрестанен кръговрат
във двата свята е човека,
от стар прераждаш се във млад
и тъй с една душа вове́ков.
Така ли е или пък не,
дали животът продължава?
Едва ли тук ще разберем,
едната вяра ни остава.