автор: Albatros

Мечтая си да хвърлим бридж белот със моите приятели отвъдни –
и моля се във някой друг живот това каре все нявга да се сбъдне,
край масата ми да се съберем – и картите да бъдат светъл повод
в кьошето на Господния Едем със тях да се обичаме отново! –
пак да изпием чаша-две мерло – и терцата майорна да ме цака,

да си простим – каквото е било, и онова, що дебне ни във мрака,
и да ги гледам в честните очи! – такива на Земята вече няма,
със всеки ден по-страшно си личи, животът ни е болка – и измама,
когато ида някой ден при тях, с каре аса ще се кача във Рая! –
Момчетата, с които аз живях, и цял живот играх va bank! – до края.