автор: ZAGORA

Живот без любов
е най-тежкият мрак пред разсъмване.
Ослепяла губя представа
за цветовете на чувствата.
Да се правя,че виждам е опасно изкуство.
Роят се метаморфози от надежда.
Под хоризонта от черни дупки
миговете ми чела свеждат.
Без любов съм
първообраз на Вселена,
оцеляла секвоя и развенчан Бог
Денем съм арктически ледена и смалена.
Нощем сънувам мръзнещи сънища с неразгадан епилог.
Дъхът ми обречен на последно дихание
преждевремено ражда
недоносена радост
от измамните ми желания.
Докато веднъж моето Аз ми
каза:”Любовта не идва сама.
Тя се твори.
Пусни я с духа ти да се слее.
Бъди самодостатъчна и живей!”