автор: pastirka

От хербарий на сухи сълзи пак си свива цигара
Самотата, наметнала пепелносива тъга.
Тя старица без възраст е. Толкова, толкова стара,
че обърква от минало спомени с днес и сега.

И защото у мене си има запазено място,
тя не търси във делника място със знак резерве.
Тази гостенка нагло избутва смеха ми натясно,
а понякога в нея вилнеят безброй бесове.

Че изглежда на немощна може и вас да излъже,
прогонете я бързо, почука ли в три през нощта.
И табелка "Затворено" нека душата ви върже,
да не би Самотата да хвърли и нея в пещта.