автор: pastirka

Червените ноти на залеза в чувствен акорд
мелодия нежна с безбрежна ефирност разляха.
Последваха облаци слънцето, сякаш е лорд,
на който тържествени, девствени пажове бяха.

А в клоните сгушен, послушен до скоро, повя
вечерникът мъдър, чадъри подгонил по плажа.
В спокойни минути нечути мечти разпиля,
крилете отвързал, побърза за тях да разкаже.

Вълни горделиви със пориви диви в скали
водата намръщена ядно превръщат във пяна.
Без дъжд от въпроси, звезди дългокоси поли
в морето събличат. Обричат се тук да останат.

Сред грохот от ропот, рисувал нов залез червен,
художникът Време статива да вземе успял е.
Кръвта се страхува, но бързо нахлува у мен
и гони тревожност. Той изгрев възможен съзрял е.