автор: Albatros

... понеже много книги съм прочел,
и – ужас! – доста книги съм написал,
взе да се сбъдва крайната ми цел –
със всеки ден превръщам се във мисъл.

Във Фейсбук всеки ден ви я чета.
На мен ли само чини ми се скучна?
Додето я записвам на листа,
не знам какво в душата ми се случва.

Невям за мен си мислят, че съм луд,
младоците във Българското слово?
Пък аз населвах с обич – и уют! –
и тишините в своя топъл говор.

Една ли адска болка премълчах?
Какъв ли смисъл имаше – да викам?
Изядох точно сто горѝ пердах! –
че Истината бе ми на езика.

Не знам дали бе Вечност, или миг? –
вървях пречист в словесните си друми.
Аз! – който на чист Български език
изрекох с Обич Божиите думи.