Съзирам как се връщат щъркели –
и дирят своите гнезда,
кръжат над сринатите къщици –
в покрайнините на града.
Безмълвно спират сред руините,
човъркат мъртвите асми,
остатъците от комините,
от алабастрови брези.
Нетърпеливите булдозери
как ръфат с хищната си паст,
албуми с извехтели фотоси,
загърбеното подир нас.
И само нощем лунатиците –
които в унеси сноват,
ще чуват как оплакват птиците
за сбогом сбъркания свят.