автор: Albatros

Може би в милиарди компютри с топъл присмех на благи уста
Бог си мие прозорците сутрин? – да ни види по-чисти в света,
да сме хубави, благи и нежни! – къмто всяка добра живинка,
и да бъдем Любов и Надежди в свят без нито една светлинка! –
да не гледа, когато се нервим! – подир влака на своя живот,

да ни води през мракове черни към щастливия свой небосвод,
как си вярваме колко сме вечни, как се мразим – и как се топим,
и от скъдъдния мой римен речник литва всяко словце яко дим.
Хакер в тихите ваши компютри, Робинзон на световния риф! –
Бог си мие прозорците сутрин! – за да види, че още съм жив.