А нощите ни с теб - любовни клади,
в които хвърляхме се като слепи!
Отдавахме телата без пощада,
без дъх останали, със устни слети!
И в тези мигове - безбожно кратки,
узнали малките си мили тайни,
изгаряхме напълно, без остатък,
и вземахме урок по всеотдайност!
Душите ни политаха нагоре
и във нощта трасираха пътеки -
като едни любовни метеори,
и любовта ни виждаше я всеки!
Огласяхме със смях щастлив простора,
един на друг обрекли се изцяло,
забравили любовната умора,
щастливи във единното си тяло!...