Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: renizah78
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14008

Онлайн са:
Анонимни: 420
ХуЛитери: 2
Всичко: 422

Онлайн сега:
:: Albatros
:: lenami19

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаТвърде кратък разказ за един снайпер
раздел: Избрано проза
автор: LeoBedrosian

Кръглото прозорче дава ясен и контрастен образ. В полезрението му се сменяват безрадостни картинки на полуразрушени сгради с опушени, слепи прозорци. В някои от тях се мяркат приведени профили на хора във военни униформи и маскировъчни каски. Някои са по-непредпазливи и се задържат продължително в рамката на глух прозорец.
Малка червена точица фиксира средата на торса им. Следва глух звук, като от удар на тупалка по прашен килим. Образът за малко се разбягва и когато намира същия прозорец той вече е празен. Понякога в дъното на стаята се вижда агонизиращ войник с малка дупка, от която тече тъмна струйка. Следва ново търсене, нови празни прозорци и нови невнимателни войници.
Снайперистът е Олена Павленко, която се е сляла с новата си карабина ML-206 Вайпър, подарък и от младия американски сержант. Лейтенант Дан Осколски, наскоро завърнал се от седем месечна мисия в Афганистан е с полски корени. Когато получи предложение да пътува до донбаския регион не му мисли много. Двестате бона щяха да му дойдат добре. Надяваше се с тях да спаси загиващия бизнес на баща си, спукал се заедно с финансовия балон през две и осма. Веднага видя вродения талант в младата Олена, която още с втория си изстрел проби малка дупчица в ореха, който бе на цели четиристотин метра разстояние. Титановия куршум със силиконово покритие лети пет пъти по-бързо от обикновен и поразява със скоростта на мисълта. На една порочна и зла мисъл.
Но да се върнем на нашата маскирана героиня, която някой трудно би могъл да различи сред купищата тухли и всякакви други порутини в бившия дом „Комсомолски“ от черноморския град Мариопул. От тринадесет етажната сграда е останало толкова, колкото да даде прикритие на Олена и още трима снайперисти от Седми полк на Азов. Срещу руините на „Комсомолски“ се простира широкият парк Толстой, отвъд който се бе разположил трети батальон на руската армия в също толкова разрушени бивши жилищни блокове. Задачата на снайперистите от Азов е да поразят максимален брой противникови войници, като така деморализират останалите и ги накарат по бързо да се предадат. Но русите не се предават и на Олена и се налага да открива нови и нови приведени фигури, да ги изчаква търпеливо да се поизправят и да натиска спусъка, покрит в грапав полимер, когато малката червена точица показва, че с фигурата отсреща е свършено.
Понякога се случва в прозорчето да се визуализира командир на взвод, че даже и по-висок чин. Олена ги познава по грубите и решителни черти на лицето и малката прозрачна тръбичка, която влиза в лявото им ухо. Знае, че това е слушалката на командния състав за връзка с щаба. Тогава дърпа бързо и решително спусъка и гледа с удоволствие как на лицето се появява кръгла червена точка. Не, че има някакви скрупули. Не прощава и на младите неопитни наборници, попаднали на мушката и. Никой не ги е викал в града ѝ. Никой не ги е карал да разрушават дома ѝ. Нито пък да убиват лудата ѝ майка, загинала под развалините му. Затова Олена изпитва все по-голямо задоволство от нарастващата цифра в долния десен ъгъл на визьора. Цифрата седемдесет и шест свети в приятен син цвят и отброява изстреляните куршуми. Беше пропуснала само три пъти.
За миг във визьора се мерва приведен силует, носещ тежка раница. Силуета се скрива бързо зад опушена и надупчена от осколки колона, но успя да привлече вниманието ѝ. От към близката улица се задава бронирана кола с голям червен кръст на горната плоска част. Украинците прекарват ранените си с такива бронирани коли, защото цивилните линейки не могат да пътуват през бомбандираните улици и често ставаха жертва на руски огън. Олена поглежда навреме през визьора, за да види как солдата насочва ерпеге към линейката. Не ѝ трябва повече от четвърт секунда за да позиционира червената точка малко под ръба на каската му. След тъпия звук солдата замръзва за момент, после се свлича, при което насочва гранатомета в тавана на стаята си. Последва ослепителен блясък и глух тътен от взривилия се снаряд. От пламъците се разбягват две сенки, които Олена прихваща в движение и ги изпраща при злочестия си брат по оръжие. „Защо трябва да стрелят по линейки, сволочи!? Така им се пада“ мисли си Олена докато продължава да трасира с визьора полуразрушената сграда.
Тогава вижда нещо, по-скоро някой, който я кара да се вцепени. Фигурата се забелязва трудно зад повален гардероб и полилей, от който са останали само разкривени търби и безутешно изгаснали крушки. Въпреки, че е добре замаскиран човекът зад гардероба и напомня за някой до болка познат. Американския прицел ѝ позволява да увеличи образа и пред окото ѝ се появи лицето на Фьодор Малишенко, треньорът ѝ по стрелба от националния отбор на Украйна. Етническия руснак бе дългогодишен треньор и бе спечелил не един и два медала от всички възможни първенства и три олимпиади за Украйна, където живееше. Каската, посипана с мазилка и въгленовите краски не можеха да скрият строгите изсечени черти на лицето му, които Олена позна веднага. Същите тези черти които успяваха всеки път да я накарат да изтръпне и да изпълни безусловно заповедите на човека, който ги притежава този път се взираха право в нея през снайпера на руска карабина Байкал три бе. Олена знае, че нейния визьор няма никакъв отблясък и практически е невидим за противника, но умелия руснак беше успял по някакъв начин да я засече. За миг ѝ се приисква да свали каската си, да му покаже, че тя е неговата малка и беззащитна Оля, която той обучи и направи световен шампион, но е толкова вцепенена, че не може да помръдне...
Дулото на Байкала потрепва и след по-малко от пет стотни от секундата проектилът раздробява черепната кост един сантиметър под маскировъчната каска. Олена Павленко, майор от полк Азов седем и бивш световен и олимпийски шампион по стрелба с пушка почти не помръдва от мястото си, когато е застигната от участта на войника. Когато останките на блок Комсомолски са разчистени от остатъците на седми азовски полк полковник Малишенко се качва на десетия му етаж, намира стаята, която търси и обръща заровеното в разбити мебели и мазилки тяло. Посяда на опърпана табуретка и изважда плоско шише от горния джоб на куртката си. Отвинтва капачката и излива половината от съдържанието му на линолеума до проснатото тяло. Седи малко, после изпива остатъка, нарамва карабината Байкал и излиза.


Публикувано от anonimapokrifoff на 29.04.2022 @ 09:16:14 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано проза

» Материали от
   LeoBedrosian

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

11.08.2022 год. / 20:00:48 часа

добави твой текст
"Твърде кратък разказ за един снайпер" | Вход | 4 коментара (5 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Твърде кратък разказ за един снайпер
от mitkoeapostolov на 29.04.2022 @ 15:17:21
(Профил | Изпрати бележка)
Добро попадение. В последните 30 години славяните даваме прекрасни поводи за подобни сюжети.


RE: Твърде кратък разказ за един снайпер
от karabalak на 30.04.2022 @ 17:04:50
(Профил | Изпрати бележка)
А гръмн?, а те фан?х, шмекер такъв! Знайно е, че ако не представим славяните като страдалци, никой няма да ни хване дикиш. Ти да видиш ладните датски Хамлетовци Как посрещат смъртта. Но световните шампиони си остават със славянски корени, даже и олимпийци били, ама некога...


Re: Твърде кратък разказ за един снайпер
от LeoBedrosian (lewdmil@gmail.com) на 01.06.2022 @ 10:41:30
(Профил | Изпрати бележка)
Не знам защо админите ми сливат абзаците, ми то става нечетливо.
Аз не бих отделил време за такъв "неформатиран" текст.
Темата е благодатна, макар и твърде убийствена...


Re: Твърде кратък разказ за един снайпер
от Bukvist на 01.06.2022 @ 17:31:23
(Профил | Изпрати бележка)
Ако се "хвана" за заглавието ти, разказът ти не беше толкова твърде кратък, за да го изчета. Но не съжалявам за което и те поздравявам. Ще чакам друг твой разказ от центъра на войната, но "по-телеграфен".


Re: Твърде кратък разказ за един снайпер
от LeoBedrosian (lewdmil@gmail.com) на 02.06.2022 @ 09:06:45
(Профил | Изпрати бележка)
Каквото и да напишеш за войната, все ще бъде непълно, едностранно и кратко.
Някъде бях чел, че в условията на война избуяват най-крайните човешки черти - от хуманизъм и състрадание до нечовешка агресия и деструктивизъм.

]